Ако на заменените гори ще се строи, държавата да се погрижи собствениците да платят справедливата им цена

Изчисления сочат, че стойността на заменките, които законът ще остави възможност да се случат, ще бъде 1 милиард лева. Редно е, ако се позволява строителство върху тях, държавата да се погрижи да вземе справедливата им пазарна цена. Но това е само един от аспектите на проблема. „Законът за опазване на горите трябва да извършва заложената в името му основна дейност и категорично да забрани безразборната и незаконна сеч, както и застрояването. За целта, според мен, освен най-дебатираните проблеми около заменките, са нужни и други допълнителни промени”, коментира Николай Пехливанов. Той предложи да се направят няколко съществени промени между първо и второ четене:

• Незаконната сеч да се инкриминира при рецидив. Така ще се пресече трайно практиката горите ни да се изсичат без това да има сериозни последствия, както за изпълнителите, така и за организаторите на процеса. Освен начин за осигуряване на насъщния, сечта е и сериозен незаконен бизнес.


• Да се въведе такса инфраструктура за дърводобиващите фирми, с която да се покриват щетите, нанесени от претоварените с дървесина камиони. Сечищата попадат най-често във високопланински селски райони, където няма средства за ремонт на пътищата и хиляди българи страдат от разрушените и нерядко опасни настилки.


• Да се забрани категорично преотреждането на гори в районите, където няма приет ОУП (общ устройствен план), който да определя ясно статута на съответната територия. Само така ще се гарантира, че с изключенията, които законът допуска, няма да се злоупотребява. Към момента наличието на устройствен план е задължително условие за продажба на гори, но ако иска да получи справедлива цена, държавата трябва да първо да преотрежда териториите и едва тогава да обявява процедурите за продажба.

„До момента държавата е била ощетявана при всяка сделка – дали на принципа замяна „кон за кокошка” или като е определяна и плащана нереално ниска цена. Ако искаме да опазим горите, крайбрежието и защитените територии, трябва да въведем ясни правила.”, коментира Николай Пехливанов. „И да изискваме държавата да получава реалната цена за собствеността, с която се разделя. Като законодатели трябва да гледаме на държавната собственост като на личната си – ако ще продаваме гори и купувачът им ще може да строи върху тях, то трябва да ги продадем като терен за строителство – с ясни параметри, както би направил всеки частен инвеститор, а не като гора.”

Обсъжданията на закона между първо и второ четене най-вероятно ще засегнат основно онези заменени 9500 дка., които попадат в сферата на изключенията и ще могат да се застроят. Ако допусне това изключение, държавата трябва да се погрижи да получи разликата между платената и реалната цена, която по различни изчисления възлиза на сума между 800 млн. и 1 милиард лева.